Сайт за оптика, в чийто календар се вижда къде свършва салонът и започва кабинетът

Този дизайн продава стока и професионална услуга едновременно, и оттам идва цялата му трудност. Определянето на рефракцията е здравна консултация и се извършва от лекар със специалност „Очни болести“; оптика, в която се прави такава консултация, трябва да има сключен договор с офталмолог — ЗЗ чл. 26а. Магистърът по оптометрия може да определя рефракция, но под контрола на лекаря, а оптик-оптометристът и техникът по очна оптика не преглеждат изобщо: тяхното е ръководството на оптиката, изработката и продажбата. Затова осемнайсетте услуги тук не са подредени по това колко струват, а по това кой ги върши — осем в очния кабинет, осем в оптиката и две, които са и на двете места. Линията минава през целия сайт и не е замазана никъде.

Второто следствие е по-неудобното и е взето докрай. На сайта има петима души и нито един от тях не е лекар. В разпределителя на приложението стои ред, който е роля, а не човек — „Очен лекар (по график)“, без лично име, без УИН и без номер на лечебно заведение. Демонстрацията отказва да измисли точно онзи професионалист, чието име истинската практика е длъжна да покаже, и страницата за хората казва това с думи: тук няма договор и няма лекар, защото няма и оптика. На мястото на измисленото име стои проверимото — обектът в регистъра на РЗИ, кабинетът в регистъра на лечебните заведения — и изречението, че оптика, която сама „поставя диагноза“ или „изписва рецепта“ без лекар, не предлага услуга, а върши нарушение. Ако ползвате този дизайн за своята оптика, това е мястото, на което влизат Вашите номера.

Третото се вижда в календара и е най-честният екран на демото. Оптиката работи шест дни в седмицата, а кабинетът приема във вторник, четвъртък и събота, защото лекарят идва по график. Значи рамка се избира, поръчва, центрова и ремонтира всеки работен ден, а преглед има само в дните на лекаря — и системата за записване не предлага свободен час за преглед в понеделник, защото няма кой да го направи. Оттам следва и страницата за червеното око, която не обещава пазено време всеки ден, а казва къде се отива: спешната помощ се оказва без направление, без потребителска такса и независимо от здравноосигурителния статус, а областната болница в Монтана има отделение по очни болести. Дизайн, който крие тази разлика, продава час, който не съществува.

Каталогът е двайсет рамки в четири серии и двайсет фасетни страници — по форма, по материал, по размер и за кого са. Всяка от тези двайсет е истински адрес: работи с изключен JavaScript, може да се сподели по телефона и може да се индексира, вместо да е състояние на филтър, което никой не вижда отвън. И е каталог, а не магазин — няма количка, няма плащане, няма сбор, защото диоптрични очила не се продават извън оптика, а какво ще струва един чифт зависи от рецепта, която още не е написана. Рамките са номерирани, а не кръстени: малка оптика не произвежда рамки, затова сайтът пише „нашият подбор“, никога „наша марка“, и казва разграничението направо — изработваме очилата, не рамките.

Парите са местни, а не превалутени, и това личи по едно съотношение, което се обръща. Средна рамка е 45 – 70 €, а среден чифт прогресивни стъкла — 190 €: стъклата излизат около три пъти и половина по-скъпи от рамката, а в горния клас разликата става шесткратна. При еднофокусните е обратното — чифт с антирефлекс е 30 € и рамката става по-скъпата половина. Двете съотношения стоят на две различни страници и всяка от тях сочи другата. Оттам идва и редът, който изненадва родителите: детската рамка не е по-евтината рамка. Подът е по-нисък, но върхът ѝ, 85 €, е над всяка рамка в две от другите серии, а чифт детски стъкла с периферно разфокусиране е 107 € — повече от която и да е детска рамка, и нищо не го заплаща.

Останалото е онова, което почти никоя оптика не пише. Здравната каса заплаща услугата, а не стоката: изследването на рефракция с предписване на очила е точка 4 от пакета „Очни болести“, личният лекар изрично няма право да определя диоптри, направление № 3 важи трийсет дни, а направленията „свършват“, защото лимитът е тримесечен и тежи върху практиката на лекаря, а не върху пациента. Средства за корекция на зрението Касата не заплаща — с едно изключение, което е задължение по закон и почти никъде не е написано: работодателят осигурява за своя сметка очилата за работа с видеодисплей, ако очен лекар ги е предписал (Наредба № 7 от 2005 г., чл. 9, ал. 2). Плюс девет страници за това, което оптиката не прави, и шейсет и три генерирани снимки, за които отделна страница казва кои са направени за този сайт и кои са дошли от английския оригинал, чието огледало е това демо.