Сайт за погребална агенция, който продава, без да напише нито една цена

Това е единственият дизайн в колекцията, чийто читател няма време. У нас обичаят е погребението да е на третия ден, броен от деня на смъртта — тоест около два дни за избора на агенция, ковчега, гробното място, дрехите и некролога, който трябва да излезе от принтера в същия следобед. Сайтът внимава как го казва: това е обичай, а не законов срок. Законът дава само долна граница от двадесет и четири часа, законов максимум за погребение няма, а четиридесет и осемте часа, за които всички са чували, са срокът за акта за смърт. Оттам нататък всяка страница е построена около едно обещание — че агенцията купува на семейството един ден, а не че му продава по-скъп ковчег.

Затова тук няма нито една цена, и това е решение, а не пропуск. На петдесет и петте страници не стои нито едно число за пари. Измислена цена на погребение върху демонстрационен сайт е по-лоша от никаква, защото някой ще планира по нея — и ще го направи за два дни. Вместо число сайтът дава двете неща, които наистина местят сбора и които почти никой не казва: колко от погребението се взима от общинското предприятие и колко от частна агенция, и после погребение или кремация. Плюс шестнадесетте реда, от които изобщо се сглобява една сметка. €500 на тази страница е цената на уеб дизайна; цена на погребение на този сайт няма никъде.

Втората необичайна страница е за лиценз, който не съществува. В България няма лицензионен режим за погребални услуги: няма държавен регистър на агенциите, няма задължителна квалификация за собственика или за служителите, няма изпит и няма камара, а законопроектът е спрял на първо четене. Затова сайтът не се нарича лицензиран и обяснява защо никоя друга агенция не може да е — а също, че да се твърди лиценз, когато такъв режим няма, е заблуждаваща търговска практика при всички обстоятелства по чл. 68ж, т. 4 от Закона за защита на потребителите. На мястото на несъществуващия документ страницата изброява проверимото: смъртта се констатира от лекар, актът за смърт се съставя от общината, а препис-извлечението от него Е разрешението за погребение и се издава безплатно (ЗГР чл. 61, ал. 1).

Третата обръща обичайния разказ на този занаят. В Монтана общинското предприятие не е наемодател, а конкурент: то стопанисва гробищния парк и ритуалната зала, копае гроба, печата некролози, прави тоалета и по своя правилник осигурява на всеки гражданин обикновен ковчег с кръст без право на замяна, безплатно. Агенцията няма параклис, няма стая за поклонение, няма салон за помени и няма собствена хладилна камера. Затова страницата за местата не показва „нашите зали“, а казва за всяка стая чия е — залата е общинска, опелото е решение на храма, гробът е в общинския парк, а наше е обличането на залата и половинчасовият ред в нея.

Останалото е занаятът, разписан докрай. Единадесет услуги в четири групи; пет различни първи обаждания според това дали смъртта е настъпила вкъщи след дълго боледуване, вкъщи внезапно, в болница, в социално заведение или в чужбина; единадесет неща, които потребителският закон дава на всеки, всяко с члена си, и пет, които в американските сайтове са право, а тук просто не са. Некрологът е български: разлепен лист А4, преиздаван на девет дни, на четиридесет, на шест месеца и на година, всеки път с друго заглавие. Трите образеца не носят ничие име — на мястото на името стои „ИМЕ ФАМИЛИЯ“, на мястото на датите „дд.мм.гггг“, а полето за снимката е описано с думи и остава празно.

И девет страници, на които агенцията казва какво не прави: не продава гробното място, не определя причината за смъртта, не обещава дата, преди гробищната администрация да я даде, не осигурява свещеника, не е ваш адвокат и не нарича един телефонен разговор психологическа подкрепа. Изображенията са осемдесет и девет и на нито едно от тях няма скърбящ човек, ковчег или урна; отделна страница обяснява защо, включително че петдесет и шест от кадрите са пренесени от английския оригинал и не са правени за този сайт.