Сайт за танцова школа, чието записване брои местата в групата

Всяко друго приложение за записване в тази колекция пита едно и също: свободен ли е този час. Танцовото занятие не се държи така. То събира между десет и двайсет ученици наведнъж и ги държи за цялата дължина на срока, тоест въпросът не е дали един час е свободен, а колко места са останали в тази група — и какво се случва, когато не са останали.

Оттам идва аритметиката, която сайтът публикува. Записаният ученик заема място на всяко останало занятие от срока; безплатното пробно занятие заема място само за своята дата. Затова едно записване се проверява не срещу днешния ден, а срещу най-натоварената останала дата — иначе няколко пробни занятия в един вторник тихо биха препълнили групата, за която едно семейство вече е платило. А пълна група не връща „няма места“: тя отваря списък с чакащи, дава номер в него, предлага освободеното място на първия и го пази три дни, преди то да слезе надолу по опашката.

Таксата е умножение, а не готово число. Българският пазар взема месечна такса — една и съща сума за месец с пет занятия и за месец с три. Тук цената на едно занятие е 4 €, 5 €, 6 € или 7 € според дължината му, а таксата за срока е тя, умножена по броя пъти, в които групата действително се събира. Празникът пада на ден от седмицата, а не на срок, тоест понеделнишка група може честно да струва по-малко от съботна, и умножението стои отпечатано до отговора. По същата сметка ученик, който се включва по средата, плаща за занятията, които предстоят. Индивидуалният урок е 22 €, 32 € или 40 € според дължината, костюмът за концерт е 35 € с депозит от 50 €, който се връща, наемът на зала е 25 €, 20 €, 16 € или 12 € на час според залата, а второто и всяко следващо занятие в едно семейство е с 10 % отстъпка. Такса за записване няма и годишна такса няма — и това е казано на глас, вместо да бъде премълчано.

Направленията са девет и всичките са танцови — пет сценични и четири социални — защото в България школите по инструмент и школите по танци са различни бизнеси, а сайт, който ги смесва, звучи като превод. Българските народни танци са най-голямото нещо в сградата: десет от четирийсет и шестте седмични занятия. До тях стоят балет, съвременен танц, хип-хоп и улични стилове, модерен балет и шоу денс, спортни танци, салса и бачата, аржентинско танго — и сватбеният танц, който няма нито една група, защото се преподава само на двама души наведнъж. Всичко това се разпределя между шестима преподаватели, четири зали, пет възрастови ленти, три срока в годината и шест дни в седмицата, от понеделник до събота.

И седем страници, на които школата казва какво не може. Спортните танци имат състезателна форма и тя е организиран спорт: за да излезе двойка на състезание, клубът трябва да е член на лицензирана федерация, а танцуващите — да имат състезателна карта. Тази школа не е такъв клуб и го пише на собствена страница, вместо да остави семейството да го открие във втората година. До това: не издава диплома, удостоверение за завършен клас и свидетелство за професионална квалификация; медицинската бележка, която иска при записване, е нейно собствено правило, а не изискване на закона за школа като тази; и — редът, който почти никой български сайт не пише — музиката се плаща, на двете организации за колективно управление на права, на квадратен метър зала на година, при това с уловката, че самото народно творчество е обществено достояние, а аранжиментите, на които танцува всяка школа, не са.